Петка пита Чапаев:
– Василий Иванич, какво е това „секс“?
– Ами… Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам „залегни“! И всички залягат.
– Е, и къде е тук сексът?
– Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?

Чапаев се явява на изпит в академията. Навън го чака Петка.
– Какво стана, Чапаев, взе ли изпита?
– А бе, остави. Питаха ме колко прави 0,5 + 0,5. С цялата си душа чувствам, че е равно на литър, но не знам как да го изразя математически.

Чапай и Петка лежат на припек на полянката. Свалили са си ботушите и си гледат краката. Петка пита:
– Абе Чапаев, защо твоите крака са по-мръсни от моите?
– Логично, Петка – аз съм по-стар от тебе.

Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите.
– Чапаев, този път ни хванаха!
– Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
– Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
– Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
– Чапаев, пускам се.
– Петка, дръж се още малко.
– Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово:
– Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!

Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава – Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка:
– Яж, че ще ни разкрият.
Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее.
– Василий Иванич, дръж се, водят бика…

След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай.
– Петка, маха ли се мръсотията?
– Тъй вярно, вече се показа потника.

Чапай отива на нивата и вижда една лопата и на нея бележка:
„Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото я забравих. Подпис: Петка“
На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, и на нея нова бележка:
„Съжалявам, Петка не можах да я намеря. Подпис: Чапай“

Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат.
Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва:
– Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само…
– Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.

Петка влетява при Чапаев:
– Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!
Чапай става, закопчава си панталона и казва:
– Петка, махни веднага тази коза от дивана!