Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
– Петка, нещо да се е случило?
– Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
– И от какво се счупи, бе Петка?
– Ами докато заравях кучето.
– А то от какво е умряло?
– Яде развалено месо от умрелите коне.
– Е, те пък от какво умряха?
– Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
– Що гръмна склада?
– Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
– Абе, Петка, та той нали не пуши?
– А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.

Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика:
– Не, не, искам безопасен секс!
Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика:
– Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!

На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца – Чапай усилено чете „Капиталът“ от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го – той вече чете Енгелс.
„Ах да му се не види“ – вика си Петка и пак не посмява да го безпокои.
След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин.
– Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. – рекъл му Петка.
– Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря – казал Чапай.

Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов:
– Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети!
– А, не, ти ще си седми.
– Как така седми?
– Ами шестима вече изгонихме.

Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка:
– Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден… Анка, защо не изпълняваш?

Изпратили Чапаев да се учи в университета. В една от ваканциите, той се върнал и естествено среща Петка. Петка го пита как върви учението и Чапаев казва:
– Кво да ти кажа, задават ни едни гатанки.
– Добре де, кажи една да видим и аз колко знам – помолил Петка.
– Добре. Без прозорци, без врата, пълна къща с деца. Що е то?
– Чапаев, това трябва да е гъз – казал Петка след дълго мислене.
– Как ще е гъз, бе Петка? Това е краставица. Слушай сега друга гатанка: Две остриета с две търкалца на кръст. Що е то?
– Чапаев, това вече е гъз – доволен казва Петка.
– Как ще е гъз, бе Петка. Това е ножица. Много още трябва да се учиш.
Петка започнал умислено да върви по плаца. Насреща му идва Будьони и пита:
– Петка, какво си се умислил?
– Абе, Чапаев нали е много учен ми задава едни гатанки и аз не можах да му отговоря. Слушай сега и ти: Без прозорци, без врата, пълен гъз с краставици. Що е то?
Будьони се размислил и казал:
– Петка, това трябва да е гъз.
– Абе и аз му викам на Чапаев, че е гъз, а той ми вика, че е ножица.

Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир – като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството:
– Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру?
– Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!

Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи.“
Отива Чапаев: „Какво, бе, Петка?“. „Ами погледни навън“, отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: „Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи.“ Отива той и Петка му казва: „Качи се на масата и погледни.“ Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!“ Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи“. Хваща той влака, пак пита „Какво, бе, Петка?“.
„Ами качи се на гардероба.“
Качва се Чапаев – нищо не се вижда.
„Наведи се още малко“, вика Петка, ама пак нищо.
„Още, още малко.“
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
„Е така може ли да се учи?“

Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига:
– Да?
– Чапай, недей да ходиш до тоалетната!
– Ама защо? Кой се обажда?
– Петка.
– Откъде се обаждаш бе?
– От Америка.

Чапай и Петка ще заминават на пътуване с кораб. Чапай казва:
– Петка, ти знаеш ли, че когато пътуваш с кораб може да те хване морска болест, а освен това на кораба има много жени. Затова бягай до аптеката и купи хапчета против повръщане и презервативи.
Връща се Петка с една опаковка хапчета и една опаковка презервативи. Чапай го поглежда и казва:
– Петка! Ти болен ли си! Знаеш ли колко трае едно пътешествие с кораб? Бягай за още!
Петка се връща с по две опаковки от двете. Чапай пак:
– Петка! Това е цял месец бе, ще има да се люлеем и да драйфаме, а и жени, жени. Иди купи още.
Петка се връща в аптеката и поръчва на аптекарката:
– Един кашон хапчета против повръщане и един кашон презервативи!
Продавачката му отговаря:
– Абе, момчета, щом толкова ви се повръща от тая, защо продължавате да я ебете?