Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи.
– Ти бял ли си или червен? – питат го.
– Мартеничка – отговаря Петка.

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник.
– Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда.
– Ден втори. По-добре е. Намерихме вода.
– Ден трети. И палма намерихме. Добре е.
– Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас.
– Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва.
– Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав.
– Ден седми. Чапаев ме изпревари.

Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
– Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
– Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж!
По някое време пак:
– Може ли да го хвърля тоя чувал?
– Не може, той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи!
– Василий Иванич, какъв е тоя план?
– Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…

Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия:
– Петка, дай да ги нападнем.
На което другият отговорил:
– Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
– Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
– Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата…
– Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
– Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.

На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата:
– Кой е бил Чапаев?
– Ами, той е бил предводител на негрите.
– ???
– Ами да, нали е воювал срещу белите…

Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото.
Петка:
– Василий Иванич, може би тука му е гнездото?
Чапай:
– Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!

Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка.
Първо проверяват Чапаев. Намират го на е една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена:
– Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите!
– Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! – отговаря Петка невъзмутимо.

В музея на революцията децата питат гида:
– Какъв е този скелет тук?
– Това е скелетът на великия герой Чапаев.
– А какъв е тоя малкия скелет до него?
– Това е скелетът на Чапаев като дете.

Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна:
– Каква красота!
– Майката, майката, майката… – отговори ехото по навик.