Срещат се двама ловци. Единия носи пет яребици, а другия без нищо…
– А бе, човек, какво правиш ти, бе! Аз тука цял ден се бъхтам, а нищо не съм хванал… а ти… някви магии ли праиш, що ли?
– А, елементарно е… Тактиката е следната – отиваш при дупката на лисицата и викаш „Уху-ху“, и като видиш очото- стреляш!
– Добре, щом казваш…
На другата седмица пак се срещат двамата, тоя дето не бил уловил нищо целия овързан, обинтован, абе направо мумия! Другия го пита:
– К’во стана бе, братче. Нищо ли не хвана?
– Маани, маани, не е за приказка! Абе излезнах аз на другия ден, тръгнах в гората, и не след дълго гледам една голяма дупка, черна, ама черна! И си викам, тука някой динозавър ша са въди… И викам аз „Уху-ху“ и са заслушах. По едно време чувам отвътре „Уху-ху“. Айде бе, си викам, и пак викам „Уху-ху“. И то пак вика „Уху-ху“. И са показа едно очо, ама голямо, ама жълто! Ах сега та пречуках аз теб! Стрелям, нищо, стрелям, пак. И по едно време кат ма заджаса оня ми ти експрес „Варна-София“…
