По време на кризата преди 1989 г. млад амбициозен управител на магазин събира продавачките и им казва:
– Отсега нататък не искам да чувам думата „няма“ към клиентите.
Продавачките като съвестни решили да изпълнят заповедта на шефа.
Управителят решил да провери и тръгнал по щандовете. Спрял пред един е се заслушал в разговора на един клиент и продавачката.
– Добър ден, бих желал да си купя кожени ръкавици?
– Разбира се, – отговорила продавачката – но имаме много видове, на Вас какви Ви трябват, с един пръст или с пет?
– Ами с пет пръста. – учудено отговорил клиентът.
– Ама имаме различни цветове, а това зависи от цвета на сакото, балтона и панталоните. Защо не се облечете и да дойдете да изберем най-подходящите за Вас?
Учудил се клиентът, но решил да направи така. На излизане от магазина видял дибидюс гол мъж с биде под рамото и фаянсова плочка в другата да се спира пред друг щанд и възмутено да казва:
– Добре ето ми бидето, ето цвета на фаянсовите ми плочки, ето и цвета на гъза ми, а сега да видя какъв цвят тоалетна хартия ще ми продадете.
