На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета.
– Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя.
– Качвай се – отговорили й войничетата – но само ако ни дадеш да те прекараме всичките.
– Добре – съгласила се тя – но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена.
Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала:
– Останалите да напуснат, да остане само господина с коженото яке.
