Върви си Червената шапчица из гората и си мисли: „Сега като ме нападне вълка, ще ме изнасили няколко пъти…“
Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: „Ето“, я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се – никой. И тъжно си продължила по пътя.
Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: „Най-после“. Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите.
Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: „Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда“