Зима. Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва:
– Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям.
– Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт – казал му заекът – но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж.
Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне.
Стигнали до гората и заекът се провикнал:
– Лес…
– йес, йес – отговорила гората.
– Какой цветок растьот в етава мароза?
– Роза, роза…- отговорила гората.
Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал.
Вълкът на свой ред се провикнал към гората:
– Лес…
– йес,йес…
– Что я буду есть в ету ночь темную?
– Ую, ую…
