Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи.“
Отива Чапаев: „Какво, бе, Петка?“. „Ами погледни навън“, отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: „Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи.“ Отива той и Петка му казва: „Качи се на масата и погледни.“ Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!“ Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи“. Хваща той влака, пак пита „Какво, бе, Петка?“.
„Ами качи се на гардероба.“
Качва се Чапаев – нищо не се вижда.
„Наведи се още малко“, вика Петка, ама пак нищо.
„Още, още малко.“
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
„Е така може ли да се учи?“
