Монетата от 10 стотинки я прегазила кола, и умряла. Въздигнал се нейният дух, и пристигнал на портите на Св. Петър.
– Аз тука такова, малко умрях! – скромно запелтечила 10 ст.
Райският портиер вдигнал очи от тетрадката, и мигом ги опулил, виждайки дребната монета.
– Охооо, добре си ми дошла 10 ст., заповядай, настанявай се, вземи си тука карамелче! – припряно отворил портата Св. Петър, и започнал да подканя.
– Б-благодаря! – изчервила се 10 ст.
Св. Петър продължава:
– Избрали сме ти най-хубавото място на плажа, имаш собствена ложа в дискотеката…
– Ама аз…
– Ето ти ключовете за ламборджинито, ето там тая вила е за тебе…
– Как така…
– За рожденият ти ден сме викнали Майкъл Джексън…
– Е, много нещо! – засрамила се пак монетата.
– Няма да се притесняваш, тука си ВИП персона! – потупал я по гърба Св. Петър, и я оставил да се кефи.
По някое време на портите пристигнала банкотата от 100 лв. Чака, чака, пуфти, Св. Петър си дреме на тетрадката и не обръща внимание.
– Кхъм-кхъм! – казала 100 лв. изпод мустака.
– Ти какво? – гледа под вежди Св. Петър и си пише нещо.
– Аз съм 100 лв, умрях и пристигам в рая.
– Ааа, тъй ли, ми я попълни тоя формуляр!
Подава една дебела бланка светият. 100 лв. пише, попълва, предава. Св. Петър ѝ мята един ключ и вика:
– Общежитие 312б, хай влизай.
Стотарката влиза в Рая, и вижда – 10 ст. е кинозвезда, ВИП, милиардер, селебрити, купони, частни самолети, яхти, мацки, че и паметник си има. А пък на нея – никой не обръща внимание, че и съквартирант ѝ е някаква рубла. Връща се при Св. Петър и вика:
– Светия, как така, 10 ст. струва 1/1000 от мене, а получава всякакви облаги, а на мене нищо.
Светецът си побутва очилата:
– Така, така, тебе нещо не съм те виждал в черква, а само в публичните домове?!
