Бай Ганьо отишъл на опера у Москва. онеа почнале да грачат, ма наш Ганьо го напънало. Тръгнал той леко полека а са изнаса към кенефа и баш тогива певицата запяла:
– Куда пошел, куда пошел!
Тоа си рекъл „Бря, таа ма виде, нема а мръдам никъде“
Да, ама оно си напъва. Тръгнал той па да става и онаа па:
– Куда пошел, куда пошел!
„Бах мааму, таа само мен ли глеа, бе!? Айде па ша седам“
Ма вече почнал да усеща, че ша го испусне вътре в оперътъ и си казал „Сеги тръгам и нема връщане!“
Надигнал са той, поослушал са, нищо. Поприбегнал, стигнал до вратата на залата и тъкмо отворил вратата и онаа па:
– Куда пошел, куда пошел!
И тоа са обрънал и къто а застанал у светлинътъ зинал колко има сила та да са чуе до сценътъ:
– Иду серу и пак върну!
