Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
– Спирай коня!
– Ама защо… ама как… – спори известно време с гласа, но все пак спира.
– Слизай на земята.
Слиза.
– Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
– Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
– Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
– Е, и сега?
– Егати кефа, слушай как бълбука само!
