Една жена се прибирала от тежък труд и видяла пред вратата на пейката да седят трима старци.
Преди да влезе обаче рекла:
– Мили стари хора, виждам, че сте доста уморени. Защо не влезете и не похапнем заедно, и да си отпочинете? А единият от старците казал:
– Добре. Но не можем да влезем и тримата, може само един от нас да ви гостува.
Тя разбира се попитала защо, а той отвърнал:
– Аз съм богатството, той е щастието, а той е любовта, ти ще кажеш, кой да влезе.
Тогава жената влязла в къщата и попитала децата си, кой да поканят.
Най-големият син казал:
– Ми щом е така да поканим богатството, дошъл е пред вратата ни…
– Ами да поканим щастието – казал по-малкия син – имаме голяма нужда от него.
А най-малката дъщеря отвърнала:
– Мамо, да поканим любовта.
Майката не могла да откаже на най-малката челяд, излязла и поканила любовта.
Тогава се надигнали и тримата старци и тръгнали да влизат, а жената попитала:
– Ама нали само единият щеше да влезе? Тогава любовта отговорила:
– Жено, там където има любов, има и щастие, и богатство.
