Една група от млади хора, завършили престижен университет – преуспели, радващи се на забележителна кариера, отишли на гости при своя стар професор. По време на гостуването разговорът се завъртял около работата. Гостите почнали да се оплакват, че срещат много и различни трудности в професионалния си и жизнен път.
Професорът решил да им предложи кафе. Отишъл до кухнята и не след дълго се върнал с кафеварката и поднос, върху който имало най-различни чашки – порцеланови, стъклени, пластмасови, кристални, глинени. Някои били съвсем простички, други – скъпи, трети – направо произведения на изкуството.
Всеки от младите хора си взел чашка. Професорът казал:
– Обърнете внимание, че красивите чашки свършиха, а по-простичките още са върху подноса. И макар това да е нормално за вас – да искате най-доброто за себе си, това е и източникът на вашите проблеми и стреса.
Разберете, че чашката сама по себе си не прави кафето по-добро. Най-често тя е по-скъпа, но понякога даже скрива от очите ни това, което пием. В действителност, всичко, което искахте, беше просто кафе, а не чашка. Но вие съзнателно избрахте най-красивите чашки, а след това тайничко разглеждахте кому каква чашка се е паднала.
А сега си помислете, че животът е кафето. А работата, парите, социалният статус, обществото – са чашките. Това са само инструменти, поддържащи и подкрепящи живота. Това каква чашка имаме, не определя и не променя качеството ни на живот. Понякога, концентрирайки се само върху чашката, ние забравяме да се насладим на вкуса на самото кафе.
Най-щастливи са не хората, които имат най-доброто, а тези, които успяват да извлекат най-доброто от това, което имат.
