Един човек починал и, понеже бил праведен, отишъл в Рая.
Там било прекрасно – зелени поляни, обсипани с цветя, вечна пролет, изобилие от всички блага. Дълго се радвал праведникът на своята участ, но един ден го заглождило любопитството и казал на Бога:
– Господи, позволи ми да видя Ада!
Съгласил се Бог и му отворил небето, за да хвърли поглед към грешниците и техните мъчения.
Каква била изненадата на праведника, когато видял абсолютно същата картина, както и в Рая – прелестна природа, изобилие на блага… Единствената разлика била, че всички хора, които били там, изглеждали изключително нещастни, плачели и страдали от участта си.
– Защо плачат, Господи? – попитал праведникът. – Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?
– Не – отвърнал Бог. – Те си мислят, че нищо не им е дадено. Те вярват, че в Рая е съвсем различно и много по-хубаво. Това е единствената разлика между вечното райско блаженство и адските мъки.
