Умрял Любо Пенев един ден и тръгнал към рая. Стигнал той до райската врата и почукал. Свети Петър отворил и попитал:
– Кой си ти бе?
– Как кой? Любо Пенев, номер 9…. на който не му изнася да духа супата!
– Не може да си Любо Пенев, щом още от първия път улучи вратата!!!