Шестнайсет годишна неопитна девойка отишла да се изповяда:
– Отче, вчера нарекох един мъж „копеле“.
– И защо? – попитал той.
– Защото ме докосна по рамото без разрешение.
– Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал.
– Да, отче.
– Това не е основателна причина да го наречеш копеле.
– Но, отче, той ми пипаше гърдите.
– Както аз сега ги пипам ли?
– Да, отче.
– И това не е причина да го наречеш копеле.
– Но след това той ме съблече.
– Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите ѝ.
– Да, отче.
– И това не е причина да го наричаш копеле.
– Но, отче, той ме облада.
– Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея.
– Да, отче! – казала тя няколко минути по-късно.
– И това не е причина да го наречеш копеле.
– Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН.
– Копеленцето гадно.
