Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
– Къде ли са? Може би в гората…
– …в гората, в гората – се чуло откъм кладенеца.
– А може би са в къщата…
– …в къщата, в къщата – пак се чуло от към кладенеца.
– А може би са на полето?
– …а може би са на полето, на полето…
– А може и да са в кладенеца…
– …а може би са на полето, на полето…
