Днес ще ви разкажа за купуването на лизинг. Бързам да успокоя, че това няма да бъде финансов урок, а по-скоро житейски и то не урок, че уроците са скучни, ами опит. От известно време имам наблюдения върху кандидатстването за лизинг, но днешната истинска история направо ме промени душевно. Картинката – дърт циганин, да ме извинявате, ама аз като кажа дърт ром си мисля за нещо хубаво и скъпо, а не мръсно и миришещо. С него накуп – 3 малки циганчета, още навлизащи в занаята. Стоката – компютър, малиййй, стаааме модернии.
Ще се купува на лизинг, дядото е инвалид и е от този тип хора, които вечно си мрънкат нещо под носа, но за жалост ги чуват всички. Първи въпрос: – Телефон, който ще дадете?
– Ааа, аз телефон няма да давам, щото нямам. За к’во ми е телефон? Само да ме притесняват нек’ви си. Нямам телефон, не ми трябват такива лоши работи.
– Ама, не може без телефон.. те трябва да Ви се обадят.
– Да се обаждат, аз телефон нямам.
– Е, добре, те как ще се свържат с Вас тогава?!
– Както искат, аз у нас телефон нямам. Имам телевизор.
– Трябва телефон..
Малкото циганче: ше дадем телефона на чичо, който е у баба, ама го вдига дядо.
– Добре.. семейно положение?
– Ергенин!
– Как така? Не сте женен значи?
– Не, виж, то го пише туй в личната карта. Чети там.
– Не, тук не пише..
– Ергенин съм, пише си.
– Значи не сте се женили..
– Да, аз съм си ергенин, ергенин съм, като Ви казвам. За какво ми да се женя? Аз съм ергенин. Такъв съм си.
– Къде живеете в момента?
– У нас живея, къде да живея. Аз си живея у нас. Ергенин съм.
– Откога живеете там? Собствено ли е жилището?
– Баба ми Анка живееше там и дядо ми Пенчо. Той свиреше на цигулка. Беше известен 60-те години, ама сега умря и вече не свири.
– Колко пари взимате?
– Пенсия взимам, 142 лева. Невалид съм, ама то октомври ще има уравнение на пенсиите. Ма пуу, октомври далече..
– Някой помога ли ви в плащането на сметките – ток, вода.. ?
– Не. То при нас няма такива сметки.
– ???
– Не ме хващат. 142 лева пенсия взимам, ергенин съм си. Вчера дадох 36 лева за ток. ПАРИ дадох, еей!!!!
– По колко пари искате да Ви е кредита?
– Епа, по колкото е. Толкова. Не искам повече.
– Е, Вие трябва да си изберете
– Аз съм до 2010 година. Пенсионер съм, октомври ще вдигат пенсиите. Ергенин съм.
– Може племенника да Ви помага в сметките, за да ви одобрят
– Ааа, аз ще му кажа пък той да си прави сметката. Слага асфалт. Плочки слага бе. Нови тротоари. Той да си плаща, аз не мога да нямам 20-30 ле’а да се на’пия. Ергенин съм си.
– Най-добре да дойде той да кандидатства..
***
Този се отказа на средата на процедурата, както се разбира съвсем с основание. Дойде синът му, той стигна до края, където трябваше да се попълни декларация на ръка. За жалост, мургавият клиент се оказа неграмотен и не можеше да пише, но пък любезно предложи да се подпише на всички графи, нищо че било за Име, Град и Дата. Естествено, беше отхвърлен, защото негови роднини имат задължения (единия от който починал). С половината град роднини е тежко, няма как. Какво коварно нещо е животът, особено ако си ергенин…
