Самотен изследовател се изгубил и скитал три седмици из китайски пустини. Накрая стигнал до някаква планина, едва се изкачил по нея и близо до върха попаднал на къщичката на стар мъдрец. Помолил го за храна и гостоприемство. – Добре, – казал китаецът. – Моят къща – твоя къща. Ти яде, пие, но не закача моя внучка, или аз приложи тебе три най-ужасен китайски мъчение…
Съгласил се пътникът, изкъпал се, навечерял се и тъкмо тогава се ърнала с малкото си стадо внучката на мъдреца. Погледнал я изследователят – момичето било хубаво като капка. Легнал си, но към полунощ не издържал, станал, отишъл до стаята… и двамата си прекарали доста добре. После, за да не буди подозрение, нашият човек се прибрал в стаята си и заспал. Събудил се към обяд и усетил на гърдите си тежест. Отворил очи, а на гърдите му сложен камък. На камъка – надпис: „Първи ужасен китайски мъчение – десет кила камък.““Ама че мъчение!“ – ухилил се изследователят. Изправил се, отворил прозореца (а къщичката била на ръба на пропаст)и хвърлил камъка навън. В този момент, на перваза на прозореца, мярнал втори надпис: „Втори ужасен китайски мъчение – камък вързан за дясна топка.“ Погледнал човека към падащия камък, видял тънкото въженце зад него и без да мисли повече скочил през прозореца. Докато падал, видял трети надпис, надраскан на външната стена на къщата: „Трети ужасен китайски мъчение – лява топка вързан за легло.“
