Пътувам в препълнена маршрутка, хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона.
Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема „Мамо, купи ми Барби!“, при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка й влезе в ритъма й и отговаряше с “За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго“ и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници.
След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
– … Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка й се усмихна:
– И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
– Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
– Е, и какво си видяла? – попита майката.
– Аз видях как ти вчера целуваше пишката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте.
При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите.
И в този момент синът му изтърси: „Тате, купи ми войници!“
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж: „Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката.“
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти.
И наистина, какво толкова смешно има в „Тате, купи ми войници“?
