Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се, е не чак толкова охотно, но нали сме хора, трябва да си помагаме. Стоя и чакам. Минават 15 минути и почва да ми писва, а ония го няма. Отивам при един от гранична полиция и почвам да обяснявам ситуацията. Граничарят ме кани в една стая за оформяне на протокола, взима ми лични данни… Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и… вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам:
– Как може да съм такъв тъпанар?! Тихичко да си бях излязъл, щях да си взема едно такси за 10 лв. на километър, че ако искам и до морето!
Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат лигите…
– К’во стоиш бе?! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш…
Почвам и аз моментално да прибирам пачки. Взимам – пъхам, взимам – пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно… Събуждам се – цялото одеяло съм си напъхал в гащите…
