Следващите двадесет истории ще те разчувстват така, че да си благодарен за всеки ден, прекаран с любимите хора. Забелязвай всички онези крехки и невинни неща, които имаме в живота си и които понякога с лека ръка отхвърляме и не забелязваме.
1. Днес баща ми е най-добрият баща, който човек може да поиска. Той е любящ съпруг на майка ми (винаги я кара да се усмихва), винаги е бил на моите футболни мачове откакто съм на 5 (сега съм на 17) и осигурява издръжката на цялото семейство.
Тази сутрин, когато се ровех в инструментите на баща ми за клещи, намерих една мръсна сгъната хартия на дъното. Беше лист от стар дневник, написан с почерка на баща ми точно един месец преди датата, на която съм се родил.
Гласеше: „Аз съм на 18 години, алкохолик, отпаднал от колежа, жертва на малтретиране, с криминално досие за кражба на кола. И през следващия месец ще бъде добавено „баща тийнейджър“ към този списъка. Но се кълна, че ще оправя нещата за моето малко момченце. Аз ще бъда татко, какъвто никога не съм имал.“ Не знам как го е направил, но го е направил.
2. Сестра ми и аз бяхме жертви на лоша катастрофа. Сестра ми е една от най-популярните в училище – тя познава всеки. Аз пък съм малко интроверт и се мотая с едни и същи две момичета всеки ден.
Сестра ми веднага публикува коментар във „Фейсбук“ за нашата злополука. И докато всичките й приятели коментираха, моите 2 приятелки се появиха на мястото на инцидента, още преди лекарите да са пристигнали.
3. Днес имам възрастен пациент, който страда от тежък случай на болестта Алцхаймер. Той рядко може да си спомни своето собствено име, както и често забравя къде е и какво е казал преди няколко минути.
Но благодарение на някакво чудо (може би чудото на любовта) той си спомня коя е съпругата му всяка сутрин, когато тя се появи, за да прекара няколко часа с него. Той обикновено я посреща с думите: „Здравей, моя красива Ирина“.
4. Днес майка ми почина след дълга битка с рака. Най-добрият ми приятел живее на 2 км от вкъщи и ми се обади, за да ме утеши. Докато по телефона ме попита „Какво би направил, ако се появя в дома ти и ти дам най-голямата прегръдка на света?“
Аз отговорих: „Сигурно ще се усмихна.“ И точно тогава той звънна на вратата ми.
5. Докато наблюдавах как 75-годишните ми баба и дядо се смееха в кухнята, аз се чувствах сякаш имам кратък поглед върху това, което е истинска любов. Надявам се да я намеря някой ден.
6. Днес се прибирах с дядо ми, когато той направи внезапен обратен завой и каза: „Забравих да купя букет цветя. Ще взема един от цветаря на ъгъла. Ще отнеме само секунда.“
„Какво е толкова специално днес, че трябва да й купуваш цветя?“- попитах аз.
„Няма нещо специално днес“, каза дядо ми „Всеки ден е специален. Баба ти обича цветя. Те поставят усмивка на лицето й.“
7. Днес гледах с ужас през прозореца на кухнята, когато моят 2-годишен син се подхлъзна и падна с главата напред в басейна. Но преди да успея да стигна до него, нашият лабрадор Рекс скочи след него, сграбчи го за якичката на ризата му и го дръпна към ниските стъпала, където той можеше да стои.
8. Срещнах се с най-красивата жена в самолета. Приех, че няма да я видя отново и затова реших да й кажа колко е хубава. Тя ми даде най-искрената си усмивка и ми каза „Никой не ми е казвал това през последните 10 години.“
Оказва се, че и двамата сме в средата на 30-те, неженени, без деца и живеем на 10 метра един от друг. Имаме среща следващата събота, след като се върнем у дома.
9. Днес съм само на 17 години, но съм заедно с приятеля ми Джейк в продължение на 3 години. Снощи беше първият път, когато прекарахме нощта заедно. Ние никога не сме го правили, но не го направихме и снощи.
Вместо това пекохме курабийки, гледахме 2 комедии, смяхме се, играхме телевизионни игри и заспахме в прегръдките си.
Въпреки предупрежденията от родителите ми, той не е бил нищо друго освен един джентълмен и най-добър приятел.
10. Днес докато спях, се събудих от гласа на моята дъщеря, викаща моето име. Спях в разтегателния фотьойл в болничната й стая. Отворих очи към красивата й усмивка. Дъщеря ми беше излязла от комата, в която беше от 98 дни.
11. Днес оперирах малко момиченце. Тя се нуждаеше от 0 кръвна група. Ние в болницата не разполагахме, но нейният брат близнак беше с такава. Обясних му, че това е въпрос на живот и смърт.
Той седеше кротко, но след миг стана и се сбогува с родители си. Не си мислех нещо подобно, докато вземахме кръвта му докато тихо ме попита: „И така, кога ще умра?“ Малкото момченце си е мислело, че е давал живота си за нейния.
За щастие сега двамата са добре.
12. Днес, приближавайки се до вратата на моя магазин (аз съм цветар) в 7 сутринта, забелязах, че отпред чакаше униформен войник от армията. Той пътувал към летището, за да отиде на мисия в Афганистан в продължение на година.
Каза ми: „Обикновено нося букет цветя на жена ми всеки петък и не искам да я разочаровам, когато съм далеч от нея.“ След това направи поръчка на цветя за 52 петъка, които да се доставят всеки петък следобед в офиса на жена му и помоли да планират всяка седмица цветята, докато той се върне.
Дадох му 50% отстъпка, защото помогна денят ми да започне с нещо толкова прекрасно.
13. Днес отново чета онова прощално писмо, което написах точно 2 минути преди приятелката ми да се появи на врата на 2 септември 1999 г. и да ми каже: „Аз съм бременна.“ Изведнъж се почувствах, че имам причина да живея.
Днес тя е жена ми. Ние сме щастливо женени в продължение на 14 години. И дъщеря ми, която сега е почти на 15, има двама по-малки братя.
И сега, когато препрочитам прощалното си писмо, след което бях решил да се самоубия, си спомням колко благодарен трябва да бъда. Благодарен съм, че имам втори шанс в живота и любовта.
14. Днес съм горда мама на сляпо 17-годишно момче. Въпреки че синът ми е роден със слепота, това не го спря да изгради своя живот. Той е студент, китарист (чиято банда надмина 25 000 сваляния на първият им албум) и любящ приятел на своята дългогодишна приятелка – Еми.
Точно днес, малката му сестра го попита, какво точно обича в Еми и той отговори: „Всичко. Тя е красива.“
15. Днес 8-годишният ми син ме прегърна и каза: „Ти си най-добрата мама в целия свят!“
Усмихнах се и саркастично отговорих: „Откъде знаеш това? Ти не си срещал всички майки по целия свят.“
Синът ми ме стисна по-силно и каза: „Не съм, но ти си целия ми свят.“
16. Аз съм партньор по химия на най-красивото и популярно момиче в нашето училище от началото на учебната година. И въпреки че никога нямах смелостта да говоря с нея по друг начин, тя е здраво стъпила на земята, а също така и сладка.
Ние прекарвахме времето си в лабораторията – говорейки си, смеехме се и получавахме само шестици. Тя е също и умна. Съвсем скоро след това започнахме да говорим и извън клас.
Миналата седмица, когато разбрахме за училищния бал, аз отчаяно исках да я поканя. И всеки път бях на път да го сторя, но не ми стигаше смелостта.
Този следобед тя изтича до мен и официално ми каза да я поканя на бала. Така и направих и тя ме целуна по бузата и каза „ДА!“
17. Днес е 50-годишнината от сватбата ни и тя ми се усмихна и каза: „Бих искала само да те бях срещнала по-рано.“
18. Днес имах инцидент, който ми остави рана на челото. Лекарите увиха превръзка около главата ми и казаха, че трябва да я държа цяла седмица. Мразех да я нося.
След две минути брат ми влезе в стаята ми и носеше превръзка на главата си. Майка ми каза, че той настоявал затова и не искал да се чувствам самотен.
19. Седях в хотелския си балкон и гледах как двама влюбени се разхождаха в далечината по плажа. От езика на тялото им мога да кажа, че се наслаждаваха на компанията си.
След като се приближиха, осъзнах, че това са родителите ми. Родителите ми са почти разведени от 8 години. Това не им пречи да си останат приятели.
20. Днес след две години раздяла, бившата ми жена и аз решихме да разрешим нашите различия и да се срещнем за вечеря. Смяхме се и приказвахме почти четири часа.
Тогава, точно преди да си тръгне, бившата ми жена ми подаде голям плик. В него бяха 20 любовни писма, които ми е писала през последните две години. На големия плик имаше бележка: „Бях много упорита, за да ги изпратя.“
