Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
– Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща…
– Какви неща? – пита жената.
– Разбираш ли… звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя „Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно…“ И аз му викам „Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща…“ А той – „помоли се, та помоли се.“
– И кво?
– И аз се помолих, а Господ му изпрати….
– Какво му изпрати?
– Каквото поиска – това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно – орбиталната станция „ХХХ“.
