Пешо бил много, ама много добър човек. Помагал на всички от сърце и с каквото може. В отговор получавал само черна неблагодарност – удари под кръста, мизерии в службата, подигравки от комшиите и изневери в семейството. След четири брака, седем смени на работа и десет различни квартири вървял Пешо един ден край реката мрачен и умислен. Изведнъж видял някакъв младеж да се дави. Скочил във водата и го спасил. Както го спасил и свестил, внезапно, в някакъв небивал порив, обърнал младежа по корем и го изнасилил.
– Господине, какво беше това? – проплакал младия мъж.
– Вие ме спасихте, направихте ми най-голямото добро, а после такава гавра… Защо?
Пешо го погледнал строго и рекъл:
– Щото много забравяте, бе! За-бра-вя-те!
