Отишъл Генко на гурбет. Минала година и булката му решила да му пише писмо, но, тъй като била неграмотна – викнала кума да го напише. Почнала да му диктува: „Генко, мъка, голяма мъка! Много голяма мъка… Генко…“
Кумът спрял да пише и казал:
– Кумичке, каква е тази мъка, я здрава си права си, децата ти са добре? Я се успокой, я сипи една ракия, пък после ще допишем писмото!
Пийнали, успокоили се, но кумът сложил ръката си на коляното на булката, а после я преместил по нагоре и… станала една…
По едно време се сетили да допишат писмото. Булката накарала кума да и прочете написаното, но не и харесало и казала:
– Скъсваме този лист и почваме наново. Генко, аз съм добре, децата са добре, прибрахме реколтата, всичко е наред. За нас не се кахъри. Пък кога дойде мъка – кума е тука!
