Млад журналист носи на главният редактор своята първа статия. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада.“
– Колега, статията е добра, обаче, липсва работническата класа.
Журналистът направил корекция. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо бичат трупи“ и пак носи.
Гл. редактор чете.
– Браво колега. Много добре. Работническата класа я има. Обаче, партията не се забелязва. Поне намек.
Журналистът коригира. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо в червени потници бичат трупи“ и пак носи.
Много добре, млади колега. Работническата класа я има. Партията се забелязва. Обаче, я няма вярата в утрешният ден.
Журналистът коригира. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо, бичат трупи. По едно време Пешо, хвърлИ бичкията, и вика – Е*АЛ съм му мамата, и утре е ден!“
