Из дневника на една блондинка:
Животът ми не е никак лош! Тръгвам си от офиса. Както и сутринта-пак има някаква мъгла… Не обичам да шофирам в мъгла! Но днес даже камъни да падат- нищо не може да развали настроението ми!
Денят мина добре-нямаше много работа, явих се в офиса лакирана, гримирана и с нова рокля, в обедната почивка ходих на фризьор, а Ваньо от съседния отдел ми направи комплимент! Глупостите, който поствам в една група за вицове събират лайкове, а в един от сериозните сайтове- където обсъждаме сериоооози теми, никой даже не подозира, че съм жена-при това блондинка!
В края на деня, съм безкрайно горда от себе си, а носът ми почти удря тавана. Докато си обличам палтото, Ванката ме пита дали искам да ме закара до нас. Не мога да повярвам, че животът е толкова щедър днес! Тъкмо да се съглася и напипвам в джоба ми ключовете за колата ми… Не му върви на това момче и това е! Изкушението да си тръгна с него е голямо, но…2) аз си имам приятел, и 1) определено не бих оставила любимата си кола без надзор за цяла една нощ! По-скоро бих оставила моят да спи при негова стара приятелка, отколкото да оставя колата ми без надзор и да рискувам някой да ми свие нооовите алуминиеви джанти (подарък за Коледа от мама и тате!)
Та излизам в мъглата и отивам смело към паркинга. Стигам до моето обичайно място и…косата ми, изправена от фризьора се изправя още повече, въпреки лака по нея. Обикалям, гледам в мъглата- няма го! Безценното ми ренунце го няма! Докато обикалям в мъглата из паркинга и се мъча да се сетя къде спрях сутринта, а двама тъпаци (кой ви е дали книжка?!?) едва не ме прегазват. Вторият тъпак се оказва Ваньо, но в този момент даже и той отнася една ругатня, но си тръгва без даже да е разбрал…
Минават още няколко минути-включвам алармата, но няма и звук от бубуто ми наблизо, а в главата ми се прожектира спомена как пред месеци откраднаха колата на бившия ми, а той още не може да си вземе парите от каското…Каско? Аз даже нямам каско…Отидоха ми и джантичките и фарчетата и новите боядисани прагове…
Вадя телефона и през сълзи набирам скъпия ми и без да хълцам твърде много казвам: Някой ми е откраднал колатаааа….
А той: Кога бе скъпа? КОЙ?? Стой така на линия… не реви… а, виждам я, пред блока е, защо така се стресираш? Кой ти каза това? Кой те излъга?? Ти къде си, не те виждам?
Мълча десет секунди и гледам умно в мъглата…а после казвам: да купя бутилка вино и да се гушкаме, а?
Той моментално забравя повода за моето хълцане (явно вече е свикнал, че приятелката му е леко шантава жена) и отива да приготви някакво мезе за виното, а аз с бодра крачка тръгвам през мъглата към метрото!
Животът не е никак лош, ммм?
П.С. Иван кара BMW… Нима наистина очаква да се возя при него, при условие че имам РЕНО?!?
Автор: … 😉
