ЗАЩО ВСЕ НА МЕН ЩЕ СЕ СЛУЧИ, БЕ? Толкова съм добра, а все на мен се случват лоши работи. Като се омъжих, ми се падна лоша свекърва. Като оженихме сина – падна ми се непоносима снаха. Защо точно на мен бе?! Много съм добра, ето защо. Приех я като свое дете, нали си нямам дъщеря. А тя все ми вика:
– Остави ме на мира, не разбра ли!
Какво лошо съм и направила. В събота и неделя я будя чак в 7:30 и и сервирам закуска.
В отговор получавам:
– Остави ме поне един ден да се наспя!
Ами аз ставам в 5 и чакам, чакам, и като няма с кого да си говоря… Аз като принцеса я гледам, мога и по рано да я събудя, а тя все недоволна. Правя и банички, тутманичета, сладкиши, а тя на цялото ми внимание, съска:
– Сто пъти ти казах, че съм на диета…
Каква диета, та тя е кожа и кости. Какво и хареса синът ми, просто се чудя. Вярно, че и аз като млада булка бях като манекенка, ама хайде да не говоря, че все съм лоша. Мисля си „майка и, и баща и не успели да я възпитат, затова ще опитам аз.“ А може те да не са виновни, може да си е злояда. Но по-вероятно го прави нарочно, от лошотия. И защо ми забранява да влизам в стаята им? В моя дом ще се разпорежда, ама ха! И то защо? Защото влизам само по два пъти на нощ, за да завия сина си. От малък е такъв, развива се. Ако не съм аз, тя въобще няма да се сети. Майка съм, не мога да не се грижа за него. Тя ще ми каже на мене! Вместо да ми е благодарна, че и за нея се грижа, миналата седмица ми вдигна луд скандал. И да я пита човек защо? Докато я нямаше, влязох да им подредя гардероба. Изхвърлих всички копринени камизолки, някакви дантелени триъгълничета с шнурчета. Гащи било това, ми вика. Тя ще ми каже какво е гащи. Накупувах и памучни и вълнени потници и гащи. Вече не е дете, жена е. Трябва да се пази да не настине, ще ражда, майка ще става. С дантелки ще ми ходи, а аз гледам да и е хубаво. И ще ми крещи, плаши гаргите, ама аз някой ден пак ще им подредя гардероба. Не и харесвало, моля ви се, че сядам при гостите да си поговорим. Сега си посреща гостите на пицария, все едно че дом няма. Досадница ще ми вика. А тя е… хайде да си замълча че, нали съм добра. Аз ако искам и в пицарията ще и цъфна, ама не съм гладна. Сега решила да се изнасят на квартира. Хората ще си помислят, че не се разбираме, че не живеем добре. Иска да ме лиши от едничката ми радост – синчето ми. Гаднярка е снаха ми, гаднярка беше и свекърва ми. Аз нищо лошо не правя и пак не мога да угодя. А свекърва ми как се бъркаше в живота ми, не ми се приказва просто. А бе, кръговрат. Въпреки всичко, се държах добре със старата вещица, мисля, че веднъж и казах „ДОБЪР ДЕН“, и веднъж – „мерси.“ А снахата не може на малкия пръст да ми стъпи, ама кой ти цени…
