– Еее, къде се изгуби бе, човек?! Идвам тука на реката вече втори месец, тебе те няма… Седя си сам с въдиците – няма една приказка с кого да си кажа! Викам си, к’во стана с авера, къде се попиля, да не е почнал на портмоне да ги лови вече…
– А здрасти и наслука, приятел! Ми к’во стана – ожених се бе!
– Верно? Браво! Ми честито! Да сте живи и здрави! Сигурно е хубавица булката?
– Ами! Грозна е като смъртта!
– Е… то верно, че в днешно време хората парата гледат…
– К’ви пари бе! Нема една стотинка!
Пауза.
– Еми… извинявай, брато, ама нещо не мо’а да вдена – що ти е тогава?
С явно въодушевление и блясък в очите мъжът отговаря:
– Бе ти знаеш ли к’ви глисти има!
