Една приказка по цигански
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен – смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
– Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
– Анджък, ашколсун, мерси! – казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
– Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне – венага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
– Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.
– Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
– А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
– Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало какво добара – живо и умряло. И некои му викали „Некрофил“, ама него му било през… нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша: „Рррррръъъъмх – хъъъъъърф!“. Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.
– Абе кой заспал тука бе? – вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро… тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
– Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
– Адеее, раздават принцове! – и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го… така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба. „Ебагомайката, колко пих фчера бе?“ И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? – и тоа като са ядосва, и траааас – набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, после пак – траааас тукатите – пак жаба. А! Аре трето път – пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
– Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. – и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така…
