Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
– Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади… Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака – сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред. Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влакът наближил и „Туууу, тууу“ (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). „Туууу, тууу“ свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и… пата-кюта – направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казал:
– Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са малки!!! Защото после „Тууу, тууу“ и 6 месеца си в болница в Москва…
