Един перничанин спечелил пари от Еврофутбол. Не толкова, че да си оправи живота но все пак достатъчно за едно яко напиване. Напил се в Перник, от там в Люлин, после в София, Враца, Плевен и т .н. Свършили парите и по едно време се събужда насред някакъв кър. В далечината село. Тръгнал към селото както си бил още махмурлия. Насреща му траурна церемония – погребение. Загледал се нашия и що да види този дето носи кръста му се сторил познат! Разтъркал очите и се сетил кой е. – Ооо, Иванов! Ти ли си? Помниш ли ме? Служехме заедно на границата! – Помня те. – Ми, айде да пием по бира! Не сме се виждали над 20 години! Много се радвам да те видя! – А бе пич, ти кьорав ли си? Малоумен ли си!? Не виждаш ли? Погребвам жена си. – Я! Ама ти си се оженил ли? Честито!
