В магазин за детски играчки влязъл млад баща с петгодишната си дъщеричка. След като разгледали обстойно всички артикули, малката казала:
– Тате, тате! От всичко тук най-много ми хареса оная голяма спяща кукла. Ще ми я купиш ли?
Бащата отговорил:
– Няма да мога, миличка.
– Защо бе, тати? Нямаш толкова парички ли?
– Въпросът не е в паричките.
– Много е тежка и не можеш да я носиш ли?
– Абе не е чак толкова тежка.
– Тая кукла е реклама на магазина? Затова ли не се продава?
– И това не е.
Момиченцето ококорило очички в пълно недоумение:
– Тогава какъв е проблемът бе, тати? Защо не можеш да ми я купиш?
Тогава бащата се навел и прошепнал в ушенцето на дъщеря си:
– Виж сега, миличка! Работата е следната. Това не е никаква спяща кукла. Това е ПРОДАВАЧКАТА.
