В един блок на първия етаж живеел професор по математика, а на втория, точно над него, негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът – по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хвърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час отдолу се чува глас:
– Айде хвърляй и другата, че да заспя спокойно!
