В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи.
– Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат!
– Късно е вече, синко, лягай да спиш.
– Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам!
– Ох, какво да правя с теб! – въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:
– Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
