Върви си лисицата през гората и гледа една врана, която лети назад.
– Ей, Врано, ти да не си се побъркала нещо, ма? Защо летиш назад?
– Защото, Лисо, сега е демокрация!
Лисицата седи и си мисли:
– “Щом е демокрация и аз ще взема да вървя назад.” Станала и тръгнала назад. Върви си тя на заден ход по пътеката и изведнъж от едни храсти изскача вълкът, и както си върви тя заднешком я сграбчва, и й хвърля едно яко ч*кане.
Върви лисицата отново през гората и едвам се държи на краката си. Гледа враната лети отново назад.
– К’ва е тая демокрация, ма? Вълкът преди малко ми строши лагерите…
– Ами, лисо, тя демокрацията е за тия горе, тия дето са долу и с демокрация и без демокрация, все ще им трошат лагерите…
