Върви един човек през полето и вижда край пътя – бездънна яма. Спрял се, хвърлил в нея клечка, после камъче – нищо. Завъртял се, видял грамаден камък, с мъка го дигнал и го хвърлил в ямата. След секунда от близките храсти изхвърчала една коза и без да издаде нито звук се метнала в ямата! Човекът се шашнал! След няколко минути по пътя се задал един старец. Спрял се до нашия човек и го пита:
– А бе, да си виждал тук една коза?
– Да! Дойде и се хвърли в ямата край пътя!
– А, не може да бъде, аз я бях вързал здраво за един голям камък!
