– Мога ли да наема кон? Трябва ми за сутрешна разходка.
– Разбира се! Какъв предпочитате – спокоен, темпераментен, бърз…
– Дълъг.
– Дълъг?
– Да, ние сме шест души.

Пристига в български завод японец – на обмяна на опит. Гледа навсякъде, обикаля, записва… След един месец го питат:
– Е, какво ви харесва при нас?
– Ами децата… много хубави дечица имате.
– А нещо друго?
– Ами как да ви кажа… Абе много хубави деца имате.
– Може би не ни разбрахте. Имаме предвид – нещо от производството ни харесвате ли?
– Ами много хубави деца имате… Обаче всичко, което го правите с ръцете си, е ужас…

В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец.
– Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът.
– Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?

– Виждаш ли, Ангел се прави, че не ме познава. А всъщност ми дължи живота си.
– Хайде де!
– Точно така. Преди два месеца, когато бяхме на лов, му изстрелях цял заряд патрони в шапката. Ако беше само с пет сантиметра по-надолу – край!

Кинозвезда се заяжда с писател:
– Вашият разказ ми хареса много. Бихте ли ми казали кой го е написал?
– Радвам се, че ви е харесал. Бихте ли ми казали кой ви го прочете?

– Искаш ли да вечеряме заедно?
– Да, много ще се радвам!
– Тогава в осем часа ще бъда у вас!

– Татко, защо младоженците се държат за ръка по време на венчавката?
– Такъв е обичаят, сине. Нали си виждал как боксьорите си подават ръце преди да започне мачът…

Двама луди се сбиват по време на разходката и санитарите ги отвеждат при директора на психиатрията.
– Той е виновен! – крещи единият болен. – Казва, че е Наполеон, а много добре знае, че Наполеон съм аз!
– Не е вярно! – горещи се другият. – Аз съм Наполеон! Кажете му, докторе!
Директорът ги изслушва и отбелязва спокойно:
– Вие двамата кога ще се научите да се обръщате към мен с „Ваше императорско величество“?

Двама бивши затворници минават край затвора.
– Виж, вдигнали са стената с още два метра – казва единият.
– И какво от това? – отговаря другият. – Ако пожелая, пак мога да вляза вътре.

Надпис в бирария:
„След като жена ви така или иначе ще ви направи скандал, защо да не останете още малко в тази приятна атмосфера?“.