– Когато прекаля с пиенето, на другия ден се чувствам като пребит. И ти ли си така?
– Не, аз съм ерген…

Чух, че върлува грип и реших да си премеря температурата. Термометърът показа 39,9 градуса! Баси! Още 0,1 градуса и съм ракия!

Събрали се шефовете на италианската, руската и българската мафии и заспорили коя мафия е най-яката. Не могли да разрешат спора и решили да поставят задача на подчинените си, която мафия се справи най-бързо, е най-яката. Задачата била да се доведе при шефовете една камила. Първи звъни на подчинените си италианеца:
– Рагаци, искам колкото се може по-бързо да ми докарате камила.
След 2 часа влизат италианците, запъхтени, и водят една камила. Шефовете са доволни.
Втори звъни на подчинените си руснака:
– Ребята, искам да ми докарате много бързо една камила!
Руснаците пристигат след 1 час и водят камила. Шефовете са още по-доволни.
Идва ред на българския мафиотски бос:
– Момчета, доведете ми тука светкавично една камила!
След 10 минути влизат борчетата и водят един пребит от бой кон.
Другите босове възразили:
– Ее, ама това не е камила!
– Камила съм, проплакал конят.

Мъж спечелил Зелена карта и хукнал на курс по английски, за да научи поне малко. Приключил курсът и учителят му рекъл:
– Важното е да говориш бавно и те все ще те разберат.
Отива нашият човечец в Анлия, сяда в едно заведение и казва на келнера:
– До-не-се-те ми е-дна пър-жо-ла!
Келнерът отива в кухнята и след малко се връща с пържола.
– „Яяяя, работи!“ – помислил си човекът.
И пак казал:
– До-не-сете ми е-дна би-ра.
След миг келнерът се връща с бира.
– Се-га ис-кам не-що за де-серт.
И това желание е изпълнено. Изяжда си десерта, а келнерът го гледа. Като свършил, той отишъл при него:
– Ти от-къ-де си?
– От Бъл-га-рия.
– И аз.
– А-ми то-га-ва, що си го-во-рим на ан-глиий-ски?

XVIII век. Млад кавалер с перука къса маргаритка:
– Обича ме, не ме обича…
XIX век. Млад джентълмен със сюртук и цилиндър къса маргаритка:
– Обича ли ме? Разбира се! Ще даде – няма да даде…
XX век. Юноша с дънки къса маргаритка:
– Дали ме обича? На кой му пука! Ще бутне ли? Разбира се! Ще ми стане ли – няма ли да ми стане…
XXI век. Същество с неопределен вид гледа маргаритка – емблема на icq, чете на монитора:
– Обичам те! Искам те! Хайде да се срещнем! И гадае „Мъж? Жена? Активен? Пасивен?“

Един цар си имал царство. Разделил го – половината за него, другата – дал на синовете си.
Един ден той ги повикал, дал им пакет хартии и им рекъл:
– Синове мои, реших да се оттегля на заслужена почивка. Който от вас скъса този пакет хартии, на него ще дам моята половина от царството!
Мъчели се синовете, не успели. Тогава царят им рекъл:
– Я сега опитайте да късате лист по лист.
Синовете се хванали и набързо накъсали хартийките.
– Запомнете, три поуки от тази история – което не става на веднъж може да стане постепенно. Което не можеш сам, можеш с приятели. Което не става със сила, става с хитрост. Разбрахте ли?
– Разбрахме.
– Нищо не сте разбрали! И в нищо не сте внимавали! Току-що накъсахте целият пакет с нотариалните актове и вашата половина от царството пак стана моя.

Три блондинки си вървели из Африка. По едно време стигнали до една голяма река. Чудили се те от къде да минат и хоп, златната рибка се показала.
– Ще ви изпълня по 1 желание на всяка.
Първата казала:
– Направи ме брюнетка.
Направила я тя, и оная си насякла дърва от близката гора, направила ги на сал и минала.
Втората:
– Направи ме червенокоса.
Направила я и оная, по-същия начин минала.
Третата казала:
– Направи ме мъж!
Направила я мъж, и се огледал, и минал по моста.