Вицове в най-различни категории. Смешни вицове и бисери. Вицове за блондинки и полицаи. Нови вицове всеки ден.

Вицове

Млад поп щял за първи път да чете литургия пред енорията под надзора на владиката. Притеснил се доста, как ще се представи и преди това посръбнал от църковното винце за кураж. Когато литургията свършила, той отишъл при надзорника си да обсъдят представянето му, а владиката му казал:
– Като цяло мина много добре моето момче, но допусна четири практически грешки, три теоритически и две от общ характер.
Започвам с практическите:
1 – на амвона не се излиза на четири крака, а на два;
2 – литургията не се гъгне и подсвирква, а се пее;
3 – купела пред теб не е за драйфане, а за кръщаване на деца.
4 – расото не се запасва в дънките, а виси свободно.
Колкото до теоритическите:
1 – Юда не е прее*ал Христос, а го е предал;
2 – Адам не е изял сливата на Ева, а ябълката;
3 – и една от божиите заповеди не гласи ближи обичания си, а обичай ближния си.
– Ами тези от общ характер? – плахо попитал попът.
– Нищо важно не е, но занапред да знаеш, че литургията завършва с АМИН, а не с а`е е*ете си майката… И за кръстенето се използват ТРИ пръста: палец, показалец и среден, а не само среден.

19.08.2018 Монаси

Неделна служба в църквата. Изведнъж се чува страшен тътен и през гъстия дим се появява Сатаната. Огромен, страшен и с рога. Всички от страх се мушнали под седалките, само един човек не се изплашил. Дяволът се приближил към него:
– Знаеш ли кой съм?!
Човечеца:
– Разбира се!
Дявола:
– И НЕ ТЕ ЛИ Е СТРАХ ОТ МЕН?
Човека:
– Ти ли ще ме уплашиш бе? Аз от 30 години съм женен за сестра ти!

15.08.2018 Семейни

Олимпийските игри, финалите по борба.
Треньор дава последни напътствия на един от борците:
– И внимавай много. Твоят противник има коронен номер. Досега никой от неговите съперници не е успял да се справи с неговия захват.
– ОК, тренер, ще се постарая…
Още не започнала схватката и борецът попаднал в коронния захват. Виждайки, че неговото момче не може да направи нищо, треньорът се разстроил и се прибрал в съблекалнята. Там обаче телевизорът бил включен и треньорът видял, че публиката, станала на крака, аплодира неговия състезател. След награждаването треньорът пита:
– Как успя да се измъкнеш от тоя захват?
– Разбираш ли, тренер, щом почна мачът и ония ме хвана. Седя аз и не мога да мръдна, а той ме усуква отвсякъде, вече не мога да дишам, викам си – ще се предавам. Изведнъж гледам, пред очите ми висят топки, повдигнах си главата и ги захапах с всички сили…
– А стига бе, това не е спортсменско, не можеш да се измъкнеш по този начин от захвата…
– Ти ще кажеш. Въобще не можеш да си представиш на какво е способен човек, като си захапе собствените топки…

Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се, е не чак толкова охотно, но нали сме хора, трябва да си помагаме. Стоя и чакам. Минават 15 минути и почва да ми писва, а ония го няма. Отивам при един от гранична полиция и почвам да обяснявам ситуацията. Граничарят ме кани в една стая за оформяне на протокола, взима ми лични данни… Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и… вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам:
– Как може да съм такъв тъпанар?! Тихичко да си бях излязъл, щях да си взема едно такси за 10 лв. на километър, че ако искам и до морето!
Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат лигите…
– К’во стоиш бе?! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш…
Почвам и аз моментално да прибирам пачки. Взимам – пъхам, взимам – пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно… Събуждам се – цялото одеяло съм си напъхал в гащите…

03.08.2018 Разни

Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– А бе ти ‘що не си е*еш майката!? – гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?!

01.08.2018 Студенти

Село. Нощ. Младеж и девойка седят на пейката и гледат небето. Момчето пита:
– Виждаш ли тази звезда горе?
Момичето:
– Виждам.
– Това си ти. А онази виждаш ли я?
– Виждам.
– Това съм аз. А онези двете, една върху друга, виждаш ли ги?
Момичето чувствено се долепя до младежа:
– Виждам!
Младежът, замечтано:
– Това съм аз, на мотора…

25.07.2018 Семейни

Попитали радио Ереван защо Кирил Добрев не може да помири младите и старите в БСП?
От радиото отговорили:
– Най-вероятно между тях седят седемцифрени суми, а не идейни различия!

Мъж си пътува с колата, марка „КИА“. Отпред мерцедес, двувратка, спортен, розов на цвят, спира рязко, сякаш кове пирон. Естествено пичът с киа-та се натриса отзад на мерцедеса, ама яко. От мерцедеса излиза напращяла блондинка:
– И са ко шъ праИм?
Никаква реакция от пичът.
– Е сеа шъ съ обада на мъж ми.
Набира, пуска на говорител разговора:
– Пак ли се натресе някъде?
– Ъ-хъ.
– Питай го каква марка е колата му.
– Ква марка ти е колата?
– Ролс-Роис.
– …чух, чух, а претенции има ли към тебе?
– Претендзии имаш ли?
– Не, нямам.
– Тогава бързо се прибирай!

Шефът има рожден ден. Подчинените се мъчат да измислят текст за поздравителната картичка. Влиза в стаята системния администратор. Всички го питат:
– Кажи нещо хубаво за шефа!
Той, без да се замисля:
– ТЪП, САМОВЛЮБЕН ПЕД*РАСТ!
Всички са във възторг:
– Идеално! Така и ще напишем, рядко умен човек, който си знае цената и най-важното не е равнодушен към всичките си подчинени, независимо от пол и възраст…

Тъкмо започнах да спестявам за Бентли и то какво – я чорапи ми се скъсат, я кифла ми се дояде…