Исках да постъпя на работа в правителството и отидох на събеседване:
– Какво умеете да правите?
– Танцувам добре, играя футбол, мога да пия!
Не ме взеха. Казаха, че това място вече е заето!

След бурна нощ младеж и девойка разговарят:
– Зайо?
– Да, мечо?
– Ще направиш ли кафенце, сърчице мое?
– Разбира се, злато.
– Знаеш ли, къде стои, пиле?
– Естествено, съкровище!
В този момент и двамата се втренчват един в друг:
– И ти не се сещаш как се казвам, нали?!

В кабинета на доктора влиза 80 годишен старец.
– Докторе за медицинско, че другата седмица се женя.
– Чудесно, а на колко е булката?
– На 20 години.
– Длъжен съм да ви предупредя, че честото правене на с*кс може да има летален изход!
– Бе докторе, ако умре, пак ще се оженя!

Из дневник на един обикновен руснак:
– „Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.

В хола, на стената бил закачен арбалет.
Синът пита:
– Тате, това оръжие, какво е?
– Сине, това е старинно оръжие. – отговорил бащата
– Хайде да го изпробваме?
Бащата се съгласил. Заредил арбалета и стрелата изхвърчала през прозореца и на двора.
– Сине, тичай да донесеш стрелата, а аз отново ще заредя.
Синът се връща след известно време.
– Тате имам две новини за теб. Една лоша и една много лоша. С коя да започна?
– Давай лошата.
– На съседа х*я е пробит.
– А, другата?
– И на мама двете бузи…

Човек с две изгорени уши постъпва в спешното.
– Обяснете ми, как се случи? – пита лекаря.
– Емии, докато си гладех и телефона звънна – и аз хоп, ютията на ухото.
– Добре де, ами другото? – пита пак лекаря.
– Другото, като звънях на бърза помощ…

Малко провинциално градче. Съдебно заседание. Прокурорът, вика първият си свидетел – баба Мара.
– Бабо Маро, познаваш ли ме?
– Знам те Гьоше, още от дете те знам и честно да ти кажа, ти много ме разочарова, Гьошко. Ти майсторски лъжеш, изневеряваш на жена си, говориш зад гърба на приятелите си, манипулираш ‘ората, имаш се за голяма работа, ама си си един дребен бюрократ.
Прокурорът направо останал като ударен от гръм, но все пак събрал сили и казал:
– Бабо Маро, а познаваш ли ония там? И посочил адвоката на подсъдимия?
– А, знам го. Как няма да го знам. Той е рЕдко тъп и глупав, изобщо не му пука за клиентите, само гледа да им ‘земе парите, пияница, к*рвар, чука редовно и твойта жена…
Съдията, прекъснал свидетелката и повикал прокурора и адвоката при себе си:
– Само нЕкой от вас да посмее да я пита нещо за мен, и ще ви осъдя вас двамата…

Една сутрин съпругът се върнал от няколкочасово ловене на риба и легнал да
дремне. Въпреки, че не била наясно с особеностите на езерото, съпругата
се качила в лодката. Тя навлязла с нея недалеч от брега, хвърлила котва
и се зачела в книгата си. Не след дълго дошъл служителя от риболовен
контрол и казал:
– Добро утро, Госпожо! Какво правите?
– Чета книга! (казала си наум ”Не е ли очевидно!?”)
– Вие се намирате в забранена за риболов зона!
– Съжалявам г-не, но аз не ловя риба. Аз чета.
– Да, но имате необходимото оборудване за това. От всичко, което
виждам може да започнете да ловите всеки момент. Трябва да ви извадя от
зоната и да ви глобя.
– Ако го направите, ще Ви обвиня в с*ксуално нападение!
– Но, аз не съм Ви докоснал!
– Така е, но Вие имате необходимото оборудване за това и от всичко, което виждам може да започнете всеки момент.
– Приятен ден, Госпожо!

Разговор между Английска семейна двойка:
– Скъпа, трябват ми неистово 500 паунда, за да участвам в Оперен конкурс!
– Скъпи, имаш ли някаква идея!
– Да! Ще продам тялото си!
– Това е супер, ама откъде ще намериш останалите 498 паунда?!

Селският майстор ковач учи калфата си:
– Сега ще извадя потковата от огъня, и като ти кимна с глава удряй по нея със всичка сила.
Така калфата станал майстор ковач.