Младеж на първа среща води мацето на ресторант:
Мацето:
– Аз ще взема карпачо, ролца с черен хайвер, омари и мартини със сок.
Младежът:
– Ма ти много си забогатяла, аз ще взема едно кафе!

– Представяш ли си? Вървя си тази сутрин по улицата и насреща ми президента!
– Айде бе, автограф поиска ли?
– Не, за какво му е мой автограф!

Мъж влиза в спален вагон и пита кондукторката:
– Извинете, не можах да си купя билет. Ето ви 20 кинта. Може ли да направите някакво изключение и да ме настаните някъде?
Кондукторката помислила малко и казала:
– Ами добре. Ще ви настаня в едно купе, където има една жена, ама обещайте че ще се държите прилично.
– Обещавам. Няма проблем. Аз съм самата невинност.
След един час жената от купето изкочила навън обляна в сълзи.
– Какво става? – разтревожена попитала кондукторката.
– Как какво?! Какъв е този идиот дето го настанихте в моето купе? Когато дойде и започна да се налива с ракия, нищо не казах. Когато започна да ми се натиска, пак нищо не казах. Когато започна да се съблича, пак нищо не казах. Но когато ми взе очилата, сложи си ги на оная работа и каза „Жоре, глей к’ъв крокодил требе да чукаме”, тогава не издържах.

Млада еврейска двойка се жени. Отиват при равина да им разясни въпросите около морала:
– Никакви танци! – казва им той.
– Това не е морално!
– А с*кс?
– Е, с*кс може, няма как… Нали трябва поколение да се ражда все пак.
– А какъв с*кс? Например – жената отдолу, мъжът отгоре?
– Да, така може.
– А обратното – мъжът отдолу, жената отгоре?
– И така може.
– А прави?
– Прави не може! Вие като почнете така, и до танци ще го докарате!

– Нели, къде работиш?
– На летището, мия пода.
– За какво ти е тази гадна работа? Напусни.
– Да,бе! И да си тръгна ей така от авиацията?!

Еврейско семейство има гости. На масата само нарязан хляб. Сара се обажда от кухнята:
– Авраме да нося ли кокошката?
– Не Сара, гостите още хляба не са дояли.
Чувайки това гостите започват да ядат бързо. Изяждат всичкият нарязан хляб. На масата остават само трохи.
– Сара, вече можеш да донесеш кокошката.
Сара донася жива птица, поставя я на масата и кокошката почва да кълве трохите…

Барманът пита клиент, пиещ нервно чаша след чаша:
– Проблем ли имате, господине?
– Да… със шестгодишния ми син.
– Какво пък толкова е направил?
– Забремени детегледачката.
– Ама как!?
– Надупчил е всичките ми презервативи…

Срещат се двама приятели:
– Пешо къде беше бе?
– А на сафари!
– И как беше?
– Супер! Както се разхождах извън джипа, гледам един лъв бяга срещу мен – И… Хукнах към джипа и той след мен и аз бягам и той бяга, едвам… успях да се кача!
– Ей голяма смелост бе! Аз ако бях щях да се насера от страх!
– А ти къде мислиш се плъзна лъва?

Изпит. Професорът задава въпрос след въпрос. Студентът мълчи.
– Добре, последен въпрос „Кой е открил Америка?“
Студентът вдига рамене.
– Колумб! – крещи професора.
– Колу-у-у-мб!
Студентът става и тръгва.
Професорът:
– Ти къде тръгна, бе?
– Помислих, че викате следващия…

ЗАЩО ВСЕ НА МЕН ЩЕ СЕ СЛУЧИ, БЕ? Толкова съм добра, а все на мен се случват лоши работи. Като се омъжих, ми се падна лоша свекърва. Като оженихме сина – падна ми се непоносима снаха. Защо точно на мен бе?! Много съм добра, ето защо. Приех я като свое дете, нали си нямам дъщеря. А тя все ми вика:
– Остави ме на мира, не разбра ли!
Какво лошо съм и направила. В събота и неделя я будя чак в 7:30 и и сервирам закуска.
В отговор получавам:
– Остави ме поне един ден да се наспя!
Ами аз ставам в 5 и чакам, чакам, и като няма с кого да си говоря… Аз като принцеса я гледам, мога и по рано да я събудя, а тя все недоволна. Правя и банички, тутманичета, сладкиши, а тя на цялото ми внимание, съска:
– Сто пъти ти казах, че съм на диета…
Каква диета, та тя е кожа и кости. Какво и хареса синът ми, просто се чудя. Вярно, че и аз като млада булка бях като манекенка, ама хайде да не говоря, че все съм лоша. Мисля си „майка и, и баща и не успели да я възпитат, затова ще опитам аз.“ А може те да не са виновни, може да си е злояда. Но по-вероятно го прави нарочно, от лошотия. И защо ми забранява да влизам в стаята им? В моя дом ще се разпорежда, ама ха! И то защо? Защото влизам само по два пъти на нощ, за да завия сина си. От малък е такъв, развива се. Ако не съм аз, тя въобще няма да се сети. Майка съм, не мога да не се грижа за него. Тя ще ми каже на мене! Вместо да ми е благодарна, че и за нея се грижа, миналата седмица ми вдигна луд скандал. И да я пита човек защо? Докато я нямаше, влязох да им подредя гардероба. Изхвърлих всички копринени камизолки, някакви дантелени триъгълничета с шнурчета. Гащи било това, ми вика. Тя ще ми каже какво е гащи. Накупувах и памучни и вълнени потници и гащи. Вече не е дете, жена е. Трябва да се пази да не настине, ще ражда, майка ще става. С дантелки ще ми ходи, а аз гледам да и е хубаво. И ще ми крещи, плаши гаргите, ама аз някой ден пак ще им подредя гардероба. Не и харесвало, моля ви се, че сядам при гостите да си поговорим. Сега си посреща гостите на пицария, все едно че дом няма. Досадница ще ми вика. А тя е… хайде да си замълча че, нали съм добра. Аз ако искам и в пицарията ще и цъфна, ама не съм гладна. Сега решила да се изнасят на квартира. Хората ще си помислят, че не се разбираме, че не живеем добре. Иска да ме лиши от едничката ми радост – синчето ми. Гаднярка е снаха ми, гаднярка беше и свекърва ми. Аз нищо лошо не правя и пак не мога да угодя. А свекърва ми как се бъркаше в живота ми, не ми се приказва просто. А бе, кръговрат. Въпреки всичко, се държах добре със старата вещица, мисля, че веднъж и казах „ДОБЪР ДЕН“, и веднъж – „мерси.“ А снахата не може на малкия пръст да ми стъпи, ама кой ти цени…