Не е лесно да си намериш работа

Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите… ето как щеше да изглежда една обява:

Длъжност: шофьор
Изисквания: професионални навици на управление на леко- и тежкотоварни автомобили, тролеи, трамваи, влакове на метрото, трaктори, багери, БМП и съвременни леки/тежки танкове, на въоръжение в страните НАТО.
Навици за ралийно и екстремално управление са задължителни. Опит във Формула-1 – препоръчва се.
Кандидатите трябва да притежават сертификати от BMW, General Motors и Bosch, а също и дипломи за участие в големи международни ралита, но не по-стари от 2 години.
Заплащанe: 300-500 лева, определя се в зависимоста от резултата на интервюто.
Знания и опит в ремонт на бутални и роторни двигатели, автоматични и ръчни трансмисии, системи за запалване, бордови компютри, ABS, GPS и автомобилини аудио системи на водещи световни производители – задължително.
Опит в провеждане на тенекеджийски и бояджийски работи – плюс.

Влиза мъж в аптеката и пита

Влиза мъж в аптеката и пита:
– Има ли чушки?
– Нe.
– А сух салам?
– Не.
– Сигурно и консерви с копърка няма?
– Няма… Това е аптека и не търгуваме с такива продукти…
– Кофти търгувате тука….
– Защо не застанеш ти зад прозорчето и да видим как ще търгуваш по-добре?
– Съгласен!
Разменили си местата. Мъжът застанал зад прозорчето, а аптекарят седи отвън и пита:
– Има ли чушки?
– Има!
– А черен хайвер!?!
– Има!
– Добре, дай по сто грама от двете!
– А рецепта имаш ли?

Телефонен разговор с любимата от понеделник сутрин…

Телефонен разговор с любимата от понеделник сутрин…
– Алоо, кажи, Норо.
– Събудих ли те, меченце?
– Да.
– Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно.
– Добре.
– Хайде спинкай си, няма да те занимавам… само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е?
– Не.
– Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия?
– Ще пусна пералнята.
– Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата(ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли?
– Да.
– Лъжеш.
– Да.
– Кога ми е рожденият ден?
– Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство.
– Мразя те.
– И аз.
– Какво и ти!?
– Обичам те.
– Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен!
– Мисля си.
– Кога?
– Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите.
– И какво по-точно?
– Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях.
– Много смешно – идиот. Едвам те понасям.
– И аз.
– Какво и ти!?
– Обичам те.
– Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката.
– Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи.
– Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб.
– И аз.
– Между другото ми дойде.
– Пак ли?
– Да.
– Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре?
– Нищо не пречи да пробваш, Кольо!
– Добре.
– Айде изчезни… после ще ти се обадя… и без това днес не ми се говори…

Вчера на общото събрание влезе собственикът с двамата директори и заяви

Вчера на общото събрание влезе собственикът с двамата директори и заяви:
– Фокусът днес ще бъде да Ви ги поставим целите!
А, една колежка с изплашено и тънко гласче се обади от края на залата:
– Ама и тримата наведнъж ли – ужас!… Не може ли поне един по един…

Киркор работи в АНС – САЩ. Гарабед във КГБ – Русия.

Киркор работи в АНС – САЩ. Гарабед във КГБ – Русия. Гарабед получава спешно супер секретна задача да замине за САЩ и да донесе най-новите планове на американците по проект ХХХ. Отива и след три дена се връща с данните в синя папка. Началството го вика за да пита как е успял и да го награди.
– Там работи Киркор, мой роднина и приятел, казах му Киркоре така и така, трябва ми тази и тази информация, и той ми даде веднага синята папка.
– Как така ти даде веднага синята папка? И защо ти я даде?
– Еми, знаете ли аз колко червени папки съм му дал…

Жителите на едно село, били тъжни и умърлушени

Жителите на едно село, били тъжни и умърлушени.
– Мога ли да помогна? Какъв е проблема? – попитал минаващ юнак.
– О-ох, в високо в планината живее един много силен и опасен змей. Всеки месец слиза и яде по една девствена мома от селото…
– Мисля, че мога да ви помогна, казал юнакът и останал да живее в селото.
След няколко месеца змеят умрял от глад…

В един блок на първия етаж живеел професор по математика

В един блок на първия етаж живеел професор по математика, а на втория, точно над него, негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът – по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хвърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час отдолу се чува глас:
– Айде хвърляй и другата, че да заспя спокойно!

Монетата от 10 стотинки я прегазила кола, и умряла

Монетата от 10 стотинки я прегазила кола, и умряла. Въздигнал се нейният дух, и пристигнал на портите на Св. Петър.
– Аз тука такова, малко умрях! – скромно запелтечила 10 ст.
Райският портиер вдигнал очи от тетрадката, и мигом ги опулил, виждайки дребната монета.
– Охооо, добре си ми дошла 10 ст., заповядай, настанявай се, вземи си тука карамелче! – припряно отворил портата Св. Петър, и започнал да подканя.
– Б-благодаря! – изчервила се 10 ст.
Св. Петър продължава:
– Избрали сме ти най-хубавото място на плажа, имаш собствена ложа в дискотеката…
– Ама аз…
– Ето ти ключовете за ламборджинито, ето там тая вила е за тебе…
– Как така…
– За рожденият ти ден сме викнали Майкъл Джексън…
– Е, много нещо! – засрамила се пак монетата.
– Няма да се притесняваш, тука си ВИП персона! – потупал я по гърба Св. Петър, и я оставил да се кефи.
По някое време на портите пристигнала банкотата от 100 лв. Чака, чака, пуфти, Св. Петър си дреме на тетрадката и не обръща внимание.
– Кхъм-кхъм! – казала 100 лв. изпод мустака.
– Ти какво? – гледа под вежди Св. Петър и си пише нещо.
– Аз съм 100 лв, умрях и пристигам в рая.
– Ааа, тъй ли, ми я попълни тоя формуляр!
Подава една дебела бланка светият. 100 лв. пише, попълва, предава. Св. Петър ѝ мята един ключ и вика:
– Общежитие 312б, хай влизай.
Стотарката влиза в Рая, и вижда – 10 ст. е кинозвезда, ВИП, милиардер, селебрити, купони, частни самолети, яхти, мацки, че и паметник си има. А пък на нея – никой не обръща внимание, че и съквартирант ѝ е някаква рубла. Връща се при Св. Петър и вика:
– Светия, как така, 10 ст. струва 1/1000 от мене, а получава всякакви облаги, а на мене нищо.
Светецът си побутва очилата:
– Така, така, тебе нещо не съм те виждал в черква, а само в публичните домове?!

Студент е на изпит по логика

Студент е на изпит по логика.
Професорът го пита:
– На самолет има 500 тухли. Една пада, колко остават?
Студентът:
– 499.
Професорът:
– Вярно! А с колко стъпки ще вкараш слон в хладилник?
Студентът:
– С три – отваряш хладилника, пъхаш слона, затваряш хладилника.
Професорът:
– Вярно! А с колко стъпки ще вкараш жираф в хладилник?
Студентът:
– С четири – отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа, затваряш хладилника.
Професорът:
– Вярно! На рождения ден на лъва са отишли всички. Кой не е?
Студентът:
– Жирафът. Той още е в хладилника.
Професорът:
– Вярно! Баба иска да прекоси блато с крокодили. Колко крокодила има в блатото?
Студентът:
– 0, всички са на рождения ден на лъва.
Професорът:
– Вярно! Бабата тръгва да прекосява блатото, но умира! От какво?
Студентът:
– Фрактура на черепа.
Професорът:
– Е как така?
Студентът:
– Тухлата от първия въпрос!
– Професорът:
– Бах маа му…

Мъж отива на работа. Под окото му голяма синина

Мъж отива на работа. Под окото му голяма синина..
– Кой те бушонира така? – питат го колегите му.
– Жена ми.
– И защо?
– Ами защото се обърнах към нея на ти.
– Глупости! Затова не може да те е бушонирала. Кажи как стана?
– Ами лежим в леглото и тя казва „Ние отдавна не сме правили любов.“
А аз и казвам:
– Не ние, а ти.