Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време.
В далечината виждат два фара и Чапай казва:
– Петка, гледай, два мотора – ще минем между тях.
Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай:
– Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
– Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.

– Моят баща се хвали, че винаги е бил обгърнат с много топлина.
– Политик ли е?
– Не, пожарникар.

Шеф диктува писмо на новата си (млада и готина :-)) секретарка:
– Така, дотук добре – само две грешки. Сега втората дума…

Срещат се двама подчинени. Единият пита другия как се чувства на новото работно място. Другият отговаря:
– Всичко е добре, но шефа ми е католик.
– О, ти си добре, защото моя е като гъз.

Клиент си поръчва риба в ресторанта. Келнерът му я носи, но рибата в чинията е страшно изкривена.
Клиентът пита:
– Защо е такава крива тая риба?
– Ами хванали са я точно на завоя…

Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас:
– Спирай коня!
– Ама защо… ама как… – спори известно време с гласа, но все пак спира.
– Слизай на земята.
Слиза.
– Взимай лопатата и копай.
Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато.
– Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката.
Отиват до реката.
– Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него.
Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас:
– Е, и сега?
– Егати кефа, слушай как бълбука само!

Жена подава в полицията заявление, че мъжът й е изчезнал.
Полицаят пита:
– Какво да му кажем, ако го намерим?
– Предайте му, че майка ми се обади и каза, че няма да ни идва на гости.

Жена кандидатства на работа. Питат я:
– Женена ли сте?
– Да, два брака.
– Деца?
– Шест. Две от първия брак, две от втория, и две лично мои.

Един наркоман решил да отиде в Тутракан, на гости на свой приятел.
Отива на гарата и казва:
– Един билет до Тутракан.
Обаче прозорчето на гишето било доста малко и продавачката не го чула.
– Кажете го по-близо до дупката, – казала тя.
Момчето залепило устата си до вената й:
– Един билет до Тутракан!