Нели, къде работиш?

– Нели, къде работиш?
– На летището, мия пода.
– За какво ти е тази гадна работа? Напусни.
– Да,бе! И да си тръгна ей така от авиацията?!

Еврейско семейство има гости. На масата само нарязан хляб

Еврейско семейство има гости. На масата само нарязан хляб. Сара се обажда от кухнята:
– Авраме да нося ли кокошката?
– Не Сара, гостите още хляба не са дояли.
Чувайки това гостите започват да ядат бързо. Изяждат всичкият нарязан хляб. На масата остават само трохи.
– Сара, вече можеш да донесеш кокошката.
Сара донася жива птица, поставя я на масата и кокошката почва да кълве трохите…

Барманът пита клиент, пиещ нервно чаша след чаша

Барманът пита клиент, пиещ нервно чаша след чаша:
– Проблем ли имате, господине?
– Да… със шестгодишния ми син.
– Какво пък толкова е направил?
– Забремени детегледачката.
– Ама как!?
– Надупчил е всичките ми презервативи…

Срещат се двама приятели

Срещат се двама приятели:
– Пешо къде беше бе?
– А на сафари!
– И как беше?
– Супер! Както се разхождах извън джипа, гледам един лъв бяга срещу мен – И… Хукнах към джипа и той след мен и аз бягам и той бяга, едвам… успях да се кача!
– Ей голяма смелост бе! Аз ако бях щях да се насера от страх!
– А ти къде мислиш се плъзна лъва?

Изпит. Професорът задава въпрос след въпрос

Изпит. Професорът задава въпрос след въпрос. Студентът мълчи.
– Добре, последен въпрос „Кой е открил Америка?“
Студентът вдига рамене.
– Колумб! – крещи професора.
– Колу-у-у-мб!
Студентът става и тръгва.
Професорът:
– Ти къде тръгна, бе?
– Помислих, че викате следващия…

ЗАЩО ВСЕ НА МЕН ЩЕ СЕ СЛУЧИ, БЕ?

ЗАЩО ВСЕ НА МЕН ЩЕ СЕ СЛУЧИ, БЕ? Толкова съм добра, а все на мен се случват лоши работи. Като се омъжих, ми се падна лоша свекърва. Като оженихме сина – падна ми се непоносима снаха. Защо точно на мен бе?! Много съм добра, ето защо. Приех я като свое дете, нали си нямам дъщеря. А тя все ми вика:
– Остави ме на мира, не разбра ли!
Какво лошо съм и направила. В събота и неделя я будя чак в 7:30 и и сервирам закуска.
В отговор получавам:
– Остави ме поне един ден да се наспя!
Ами аз ставам в 5 и чакам, чакам, и като няма с кого да си говоря… Аз като принцеса я гледам, мога и по рано да я събудя, а тя все недоволна. Правя и банички, тутманичета, сладкиши, а тя на цялото ми внимание, съска:
– Сто пъти ти казах, че съм на диета…
Каква диета, та тя е кожа и кости. Какво и хареса синът ми, просто се чудя. Вярно, че и аз като млада булка бях като манекенка, ама хайде да не говоря, че все съм лоша. Мисля си „майка и, и баща и не успели да я възпитат, затова ще опитам аз.“ А може те да не са виновни, може да си е злояда. Но по-вероятно го прави нарочно, от лошотия. И защо ми забранява да влизам в стаята им? В моя дом ще се разпорежда, ама ха! И то защо? Защото влизам само по два пъти на нощ, за да завия сина си. От малък е такъв, развива се. Ако не съм аз, тя въобще няма да се сети. Майка съм, не мога да не се грижа за него. Тя ще ми каже на мене! Вместо да ми е благодарна, че и за нея се грижа, миналата седмица ми вдигна луд скандал. И да я пита човек защо? Докато я нямаше, влязох да им подредя гардероба. Изхвърлих всички копринени камизолки, някакви дантелени триъгълничета с шнурчета. Гащи било това, ми вика. Тя ще ми каже какво е гащи. Накупувах и памучни и вълнени потници и гащи. Вече не е дете, жена е. Трябва да се пази да не настине, ще ражда, майка ще става. С дантелки ще ми ходи, а аз гледам да и е хубаво. И ще ми крещи, плаши гаргите, ама аз някой ден пак ще им подредя гардероба. Не и харесвало, моля ви се, че сядам при гостите да си поговорим. Сега си посреща гостите на пицария, все едно че дом няма. Досадница ще ми вика. А тя е… хайде да си замълча че, нали съм добра. Аз ако искам и в пицарията ще и цъфна, ама не съм гладна. Сега решила да се изнасят на квартира. Хората ще си помислят, че не се разбираме, че не живеем добре. Иска да ме лиши от едничката ми радост – синчето ми. Гаднярка е снаха ми, гаднярка беше и свекърва ми. Аз нищо лошо не правя и пак не мога да угодя. А свекърва ми как се бъркаше в живота ми, не ми се приказва просто. А бе, кръговрат. Въпреки всичко, се държах добре със старата вещица, мисля, че веднъж и казах „ДОБЪР ДЕН“, и веднъж – „мерси.“ А снахата не може на малкия пръст да ми стъпи, ама кой ти цени…

Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес

Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес, назначава младо момиче за секретарка. За да я въведе в естеството на производството на сладкарски изделия, с каквито междувпрочем се занимавал, я заразвеждал из цеховете и заобяснявал:
– Тук се подготвя тестото за кроасаните.
– Иииии, баси якото… – изцвилила възторжено ефектната блондинка, с гръдна обиколка колкото на средно голяма летяща чиния и крака дълги като извинение на изневеряващ мъж.
– А тук се приготвя сладоледа.
– Иииии, баси якото…
– Това е цехът за опаковки.
– Иииии, баси якото…
Еднотипната реакция леко подразнила шефа и той попитал:
– А освен „Иии, баси якото…“ друго можеш ли?
– Да, правя хубави свирки.
– Иииии, баси якото…

Той винаги слизаше пръв от колата

Той винаги слизаше пръв от колата, минаваше от другата страна и и отваряше вратата като на кралица, а жените от квартала и завиждаха.
– Какъв мъж, какъв джентълмен! – казваха те.
А само тя знаеше, че дръжката отвътре е счупена.

Мутра разглежда картини в галерия и му направила впечатление

Мутра разглежда картини в галерия и му направила впечатление голямата разлика в цените. Отишъл при собственика на галерията и го попитал:
– Брато, що тия картини на тая стена са такива евтини, от $200, $300, до $1000 най-много, а онези на отсрещната стена са такива скъпи от по $10000, $50000, та до $1000000?
– Ами, господине, тези евтините са на съвременни художници – такива, които още работят. А онези там, скъпите, са на класици.
– Какво е това класици бе, брато?
– Ами това са художници, които вече са починали.
Мутрата се замислил:
– Брато, какво ще кажеш да ми дадеш имената на тия съвременните? За една нощ ще ги направя класици и после ще делим!

Една жена влязла в зоомагазин и видяла един много красив папагал

Една жена влязла в зоомагазин и видяла един много красив папагал. Продавачката побързала да обясни:
– Този папагал е бил в публичен дом.
– Няма нищо! – отвърнала жената.
– Взимам го.
Закарала го тя у дома, а папагалът започнал:
– Ааа, нов бардак, нова Мадам!
Прибрали се дъщерите и от училище, а папагалът отново:
– Ааа, нов бардак, нова Мадам и нови момичета!
Прибрал се и мъжът от работа, а папагалът:
– Ааа, нов бардак, нова Мадам, нови момичета, стари клиенти… Какво става, Кире?