Първа брачна нощ. Младоженецът води булката в спалнята.
– Скъпа, знаеш ли, че е хубаво, че не ми се отдаде преди сватбата. Трябва да ти призная, че иначе нямаше да се оженим.
– Как да не знам?! Колко вече мъже ме зарязаха, докато да разбера какво да правя.

– Ало! Да, мамо, да, пак се скарахме! Помня, че ми каза, че е гадна и да не се женя за нея! Да, права беше, както винаги! Разбира се, че съжалявам, че не те послушах! Опитах, но нищо не се получава! Искаш ли да поговориш с нея? Момент. Целувам те!
След това се провиква към жена си:
– Скъпа, ела на телефона, моля! Майка ти те търси!

Тя:
– Скъпи, искам да живея с теб дълго и щастливо!
Той:
– Скъпа, ако ти ще живееш щастливо, аз дълго няма да изкарам…

– Запознах се с едно момиче, но нейните родители са против нашето щастие… Искат да се оженим.

– До сватбата ме уверяваше, че си готов да умреш за мен, а сега дори не искаш да си застраховаш живота.

След дълга и уморителна сватба най-после младоженците са в стаята си. Щастливият съпруг сяда на леглото и казва:
– С какво нетърпение чаках този момент!
– И теб ли те стягаха обувките?

– Защо си толкова тъжен?
– Утре моето момиче ще се омъжва.
– За кого?
– За мен.

Младеж казва на приятелката си:
– Ако не се омъжиш за мен, ще се самоубия!
– Наистина ли?
– Разбира се, винаги така правя.

– Хелън, вярно ли е, че имаш двама любовници?
– Не, вторият ми е годеник!

– Защо Барбара е толкова сърдита на годеника си?
– Защото го накара да познае на колко години е.
– И?
– Той позна…