– Гледам, че са ти зашити всички копчета. Явно си се оженил…
– Да, това беше първото, на което ме научи жена ми след медения месец…

– Мими, омъжи се за мен!
– Гледам, че вече носиш венчален пръстен!
– Ще си купя нов, по-хубав!

Лунна нощ. На пейка в парка седят влюбени.
– Обичаш ли ме?
– Да.
Целуват се.
– Обещават ли да се ожениш за мен?
– Да.
Целуват се.
– А палто от норки ще ми купиш ли?
– Не.
– Помисли още веднъж. Такава мацка да изпуснеш…

– Скъпи, преди сватбата искам да ти призная за всички мои предишни грехове…
– Но нали вече го направи!
– Да, но от тогава мина цял месец!!!

Между младоженци:
– Скъпа, женени сме от един ден, а вече ми се сърдиш!
– Да, но чакам този ден от две години.

– Бих искал да се оженя за Вашата дъщеря.
– Достатъчно обезпечен ли сте, за да издържате семейство?
– Мисля, че да.
– Хубавичко си помислете, все пак ние сме 5 човека.

Бъдещи младоженци обсъждат съвместния си живот.
– Обещай ми, скъпи, че ще се откажеш от пиенето.
– Да, скъпа.
– И от пушенето.
– Да, скъпа.
– И от скитането с приятели по кръчми и барове.
– Това ли е всичко?
– От какво още мислиш да се откажеш?
– От сватбата.

– Каква е разликата между феята и вещицата?
– Една година съвместен живот.

– Мамо, най-после си намерих годеник!
– Кога ще ми го покажеш?
– Ето, виждаш ли този „Мерцедес“, който спира. Сега ще излезе.
– Дъще, но той е двадесет години по-стар от теб!
– Мамо, това е синът му.

Млада жена казва на мъжа си:
– Скъпи, изял си първата мусака, която съм приготвила в живота си. Утре ще направя пак. Хареса ли ти? Кажи ми! Моля! Кажи каквото и да е! Поне една дума! Поне дай признак на живот!