Двама овчари си говорят:
– Ох, вчера белязвах животните, направо се измъчих.
– От какво бе, ти имаш само десет овце?
– Да, а трите кошера пчели къде ги забравяш?

Един овчар си загубил стадото в планината. Цял ден обикалял по баирите да го търси, но напразно. Вечерта след като изкачил най-високия баир той отчаяно сложил ръце на устата като фуния и завикал силно: „Ехооооо, къде ми е стадотооооооо?“
А ехото само повдигнало смутено рамене…

Един овчар имал 1 петел и 10 кокошки. Ама петелът говорел всякакви глупави работи.
Един ден овчарят му казал, че ако каже още една глупост ще го сложи във фризера да замръзне жив! Но петелът казал още една глупост! Накрая овчарят го сложил във фризера. След един – два часа овчарят чува, че фризера се друса! Отваря вратата и що да види:
Петелът бил гушнал една кокошка и си пеел – „Ледено момиче…“

Защо овчарите носят потури, а не дънки?
Защото овцете се стряскат от звука на ципа…

Един овчар както си пасял овцете, те изведнъж избягали. Всичките 350 глави. Тръгнал той да ги търси и на отсрещният баир гледа – един орач си оре нивата. Отива овчаря до орача и му разправя:
– Абе, орачо, да си виждал оттука да минават 350 глави овце?
А оня му отвръща:
– Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!
– Абе, орачо, моля те, кажи ми! Тва са 350 глави, жената ша ма убий, до просешка тояга ша стигна, кажи ми само дали са минавали оттука!
А орачът му ока:
– Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!
– Абе моля ти се, бе орачо, кажи ми само на към тоя хълм ли отидоха или към оня!
А орачът отговаря:
– Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!
И така около 30 пъти… Овчарят разбрал, че пустият орач не ще му помогне и тръгнал пак да си търси пустите овце. В тва време гледа по пътя – колоездач. Отива при него и му говори: – Абе, колоездачо, да ти се оплача. Както си пасях овцете и те взеха, че избягаха. Тръгнах аз да ги търся и гледам ей оня орач си оре нивата. Отивам при него и му викам: „Абе, овчарю, да си виждал оттука да минават 350 глави овце?“ А той ми отговаря: „Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!“ И аз казвам: „‘Абе, орачо, моля те, кажи ми! Тва са 350 глави, жената ша ма убий, до просешка тояга ша стигна, кажи ми само дали са минавали оттука!“ А той, пустия пак ми вика: „Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!“ Аз пак му се моля: „Абе моля ти се, бе орачо, кажи ми само на към тоя хълм ли отидоха или към оня!“ И той пак ока: „Виж кво, аз съм орач! Ей ми го ралото, ей ми ги воловете, ей ми я земята! Имам два декара да ора, виж вече пладне стана, боли ме оная работа за твоите овце!“…
И така, разправя му всичко това около 30 пъти, а колоездача го изглежда от глава до пети, след това оглежда и орача и пита:
– Абе вие кво ся, искате да ми откраднете колелото ли?

Една журналистка я пратили да интервюира някакви овчари, свидетели на НЛО. Между другото станало дума че живеят сами в планината по 7-8 месеца без да виждат други хора. Журналистката ги попитала:
– А как издържате без жени толкова време?
Овчарите я наобиколили, а единият подхилквайки се казал:
– Ами казваме че сме видели НЛО, че да ни изпратят някоя журналистка.

Един овчар си пасял стадото на баира, а долу по пътя се движело луксозно Рено. По едно време колата взела, че се повредила и спряла. Излязла една французойка – върти, суче се около колата – не може да я оправи. Овчарът слязъл да й помогне и взел, че оправил колата.
Французойката доволна, щастлива, решила да му се отблагодари и взела, че му дала. Добре, ама много й харесало и му казва:
– Айде да те взема с мен в Париж да видиш какъв живот те чака!
– А, бе, къде шъ ода, я виж тука… овцете, стадото…
– А, бе, ела, човек ще те направя… колко хубави приятелки имам, на ръце ще те носят.
– А, не, не, вземи брат ми.
– Ама и той ли е толкова добър като теб ?
– Абе кво приказваш ти, бе! Лани наеба една мечка, досега му носи мед вкъщи.

Доячка отива на работа сутринта, а я мъчи жесток махмурлук. Главата й тежи, черно й е пред очите, едвам гледа. Сяда на табуретката пред кравата, а кравата пита:
– Кво, лошо ли ти е?
– М..дааа…
– И главата те боли?
– Аха…
– А планът за млеконадоя трябва да се изпълнява, нали?
– Ъхъ…
– Е, добре, хвани се за вимето, а аз ще подскачам.

Една блондинка все й викали че е много тъпа и тя решила да си боядиса косата черна да не си личи че е руса. Боядисала я тя и един ден както си карала колата едно стадо овце минавало по шосето. Тя спряла колата и казала на овчаря:
– Ако позная колко овце имаш в стадото си ще ми дадеш ли
едно агне?
Тая не може да знае колко овце имам помислил си той и казал:
– Добре ако познаеш ще ти дам което агне си избереш.
– Ами имаш петдесет и две овце в стадото. – казала дамата.
Овчарят останал като гръмнат защото тя оцелила точният
брой на овцете му.
– Не мога да повярвам ти позна думата си е дума, вземи
което агне си избереш. – казал той.
– Искам това игривото. – казала тя, взела едно агне и
го понесла към багажника на колата си.
Овчарят я поогледал и и казал:
– Ами става ли ако аз позная естествения цвят на косата ти
да ми върнеш кучето обратно?

Журналист интервюира овчар:
– По колко килограма вълна дават овцете ви?
– Кои – черните или белите?
– Черните.
– По два килограма.
– А белите?
– И те по два килограма.
– А колко мляко дават?
– Черните или белите?
– Ами черните…
– По два литра.
– А белите?
– И те по два литра.
Журналистът е вече съвсем объркан:
– Добре де, защо все питате – черните ли, белите ли…
– Ами виж сега, черните овце са мои…
– Така, добре… А белите?
– И те са мои.