Какво си мислят музикантите в една група докато свирят?
Барабанистът: Леле какъв завързан и готин ритъм свиря и какви брейкове праскам!
Китаристът: …а леле майко какви жици, какви рифове праскам – всички мацки са мои!
Вокалът: Пея като змей – височини, низини – жесток съм, нема проблеми с мадамите!
Клавиристът: Леле какви пръсти кърша, кви сола, хармонии – мамата си трака!
Басистът: До-до-до-до, сол-сол-сол-сол…

Известен кинорежисьор прави предложение на апетитна млада актриса:
– Ако се снимате в новия ми филм, след година Ви обещавам Оскар!
– Оскар?- със съмнение пита актрисата – А ако изведнъж се окаже, че е момиче?

Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас:
– Ало, трябва ли ви говорещ кон?
– Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона.
След малко пак се звъни:
– Ама аз съвсем сериозно… – но директора пак затваря.
Трето позвъняване:
– Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седем цифров номер с копито?

Разговарят двама музиканти.
– Смятам да се женя, колега, но как мислиш – може ли един гений да бъде примерен съпруг?
– Не зная. Питай жена ми…

– Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си саксофон. Защо? Та вие не умеете да свирите?
– Да, господин съдия, но и той също не умее.

– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти.
– В костюми от онази епоха ли?
– Не, в обикновени. За да се напълни залата.

На един студент-композитор му предстои изпит по специалността.
– Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред…
– Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт…

Между актриси:
– Как мина кастингът, скъпа?
– Чудесно! Режисьорът имаше само една забележка към мен – краката ми били студени!

Срещат се двама познати.
– Какво работиш?
– Ами в цирка съм – гледал ли си, има един номер „сам срещу лъва“?
– А не те ли е страх?
– Не, от какво да ме е страх? Аз играя лъва.

Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля:
– Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам „Белгуев! Дрьж ми шпагата!“
– Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш „Белхуев“ и ще станеш за резил!
Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум „Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…“, та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената:
– Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…